Зигмунд Фройд използва гръцката митология за цар Едип, за да развие своята психоаналитична теория за Едиповия комплекс, който е универсален етап на развитие, в който децата изпитват привличане и желание към своя родител от противоположния пол и ревност и омраза към своя родител от същия пол.
Според Фройд този конфликт възниква, защото първият обект на любов на детето е неговата майка. Въпреки това, когато пораснат, децата осъзнават, че баща им е основната пречка за връзката им с майка им. Това води до чувство на ревност и омраза към бащата и желание да го замести.
При момчетата този конфликт е особено интензивен, защото те трябва да се борят и със страха от кастрация от баща си. Този страх се корени в мита за цар Едип, който несъзнателно убива баща си и се жени за майка си. След като научил истината, Едип избил очите си и се заточил от Тива.
Фройд вярва, че всички момчета преминават през подобен конфликт, макар и не всички с толкова крайни последици. Той също вярваше, че момичетата изпитват подобен конфликт, който той нарече комплекс Електра.
Едиповият комплекс е противоречива концепция, която е оспорвана от много други психолози и психоаналитици. Въпреки това, той остава фундаментална концепция в теорията на Фройд и е повлиял на нашето разбиране за човешкото развитие и поведение.