Положително:
* Весели и близки: Книгата улавя неудобството и хумора на живота в средното училище по начин, който резонира с читателите.
* Ангажиращи герои: Грег Хефли и семейството му са запомнящи се и близки, дори в техните хаотични и често неудобни ситуации.
* Забързан и забавен: Книгата се движи бързо с много моменти, предизвикващи смях.
* Илюстративен хумор: Характерните илюстрации на Джеф Кини добавят визуално измерение към историята, засилвайки комедийния ефект.
Отрицателно:
* Повтарящ се хумор: Някои читатели намират хумора за шаблонен и повтарящ се, особено с продължаващото съперничество между Грег и Родрик.
* Прекомерни ситуации: Книгата понякога разчита на преувеличени събития и шамарски хумор, който някои може да сметнат за нереалистичен или глупав.
* Плитки знаци: Някои герои, особено поддържащи герои, могат да бъдат едноизмерни и недоразвити.
* Липса на дълбочина: Книгата се фокусира основно върху хумора и може да й липсват по-дълбоки теми или развитие на характера.
Положително:
* Широка привлекателност: Сериалът продължава да се харесва на широка аудитория, включително деца, тийнейджъри и възрастни, които обичат хумористични и близки истории.
* Насърчава четенето: Популярността на книгата насърчава младите читатели да вземат книги и да се насладят на изживяването при четене.
* Културен феномен: Поредицата „Дневникът на едно слабо дете“ се превърна в културен феномен, вдъхновяващ филми, видеоигри и стоки.
Отрицателно:
* Пристрастност към пола: Поредицата е критикувана заради преобладаващата си мъжка гледна точка, което потенциално ограничава привлекателността за някои читателки.
* Прекалено подчертаване на популярността: Фокусът върху социалния статус и популярност може да се разглежда като негативен, насърчаващ нереалистични очаквания.
* Комерсиализация: Поредицата е силно комерсиализирана, потенциално засенчвайки първоначалния замисъл и художествена стойност на книгите.
В крайна сметка успехът на „Дневникът на слабото хлапе 2:Правилата на Родрик“ може да се дължи на близките герои, бързия хумор и ефективното използване на илюстрациите. Някои читатели обаче може да намерят хумора на книгата за повтарящ се, а героите й – лишени от дълбочина.