Въпреки това можем да идентифицираме някои области, в които Фини се сблъсква с опозиция и критика:
* Акцентът му върху „новите мерки“ във възрожденството: Методите на Фини, като използването на „тревожни пейки“ и „продължителни събрания“, бяха смятани за радикални от някои традиционалистки духовници. Той беше обвинен, че е твърде емоционален и манипулативен, а техниките му предизвикаха спорове.
* Неговите възгледи за социалната реформа: Фини беше силен защитник на аболиционизма и умереността, което го постави в противоречие с някои сегменти от обществото, които поддържаха противоположни възгледи.
* Неговите противоречия в Презвитерианската църква: Акцентът на Фини върху „свободната воля“ и неговите неортодоксални възгледи за предопределението предизвикаха напрежение в презвитерианската църква, което в крайна сметка доведе до отделянето му от деноминацията.
* Неговите борби с психичното здраве: Фини преживявал периоди на депресия и безпокойство през целия си живот, което понякога се отразявало на служението му.
* Влиянието му върху съвременния евангелски пейзаж: Въпреки че наследството на Фини е огромно, някои критици твърдят, че неговият акцент върху личното обръщане и емоционалността в крайна сметка е допринесъл за възхода на по-индивидуалистична и по-малко социално ангажирана форма на евангелизма.
Важно е да запомните, че това са интерпретации на исторически събития. Провалите на Фини не са непременно лични недостатъци, а по-скоро спорни точки в контекста на неговото време и преобладаващия религиозен и социален пейзаж.
В крайна сметка животът и служението на Чарлз Г. Фини са сложни и многостранни и докато той преживява предизвикателства и противоречия, той също така оставя неоспорима следа в историята на американската религия.