Ето разбивка на критиките, често отправяни към Джим Кери:
* Прекомерно разчитане на физическата комедия: Някои критици твърдят, че разчитането му на шамар и изражения на лицето стават повтарящи се и предсказуеми, което в крайна сметка отвлича вниманието от неговите изпълнения.
* Липса на обхват: Докато Кери доказа, че може да играе герои с дълбочина в "Шоуто на Труман", той често играе подобни, ексцентрични герои с маниакална енергия. Това доведе до обвинения в типизация и липса на гъвкавост.
* Несъответствие: Кери постигна успехи както от критиците, така и от комерсиалните, но също така и няколко филма, които бяха посрещнати с хладък прием. Това несъответствие доведе до въпроси относно способността му постоянно да предоставя качествени изпълнения.
* Прекрасна личност: Неговата публична личност, известна със своята скандалност и непредсказуемо поведение, понякога засенчваше актьорския му талант.
Въпреки това, Кери също получи признание от критиците за своите драматични роли, демонстрирайки диапазон отвъд комедийната си персона:
* Шоуто на Труман (1998): Играта му като Труман Бърбанк, мъж, който несъзнателно живее в телевизионно риалити шоу, му спечели широко разпространени похвали от критиката и награда "Златен глобус".
* Човек на Луната (1999): Превъплъщението на Кери в комика Анди Кауфман, известен със своите ексцентрични и често възмутителни изпълнения, беше възхвалявано като една от най-добрите му актьорски роли.
* Eternal Sunshine of the Spotless Mind (2004): Изпълнението му на Джоел Бариш, мъж, който иска да изтрие спомените за бившата си приятелка, му донесе номинация за Златен глобус и демонстрира драматичните му способности.
Като цяло, въпреки че Джим Кери беше критикуван за своя комедиен стил и непоследователност, той също така спечели одобрението на критиците за своите драматични роли и безспорен талант. Кариерата му е белязана както от върхове, така и от спадове, като в крайна сметка отразява сложно и развиващо се артистично пътуване.