1. Балансиране на религиозните вярвания:
* Повторно въвеждане на протестантството: Елизабет възстановява протестантството като официална религия на Англия, обръщайки католическата политика на нейната полусестра Мери I. Тя прилага Елизабетското споразумение, компромис, който позволява умерено реформирана Англиканска църква.
* Избягване на екстремизма: Елизабет избягва строгите калвинистки реформи, предпочитани от някои протестантски фракции, и твърдите католически вярвания на своя предшественик. Нейната цел беше да създаде умерена и приобщаваща църква, която да обедини нацията.
* Толерантност в границите: Докато Елизабет забранява католицизма, тя толерира частните католически практики и като цяло избягва преследването, стига да няма открито несъгласие или бунт. Въпреки това, тя разби онези, които открито се противопоставиха на нейната религиозна политика, като свещениците от католическата семинария.
2. Подчертаване на единството и стабилността:
* Национално единство: Основната цел на Елизабет беше да поддържа мира и стабилността в кралството. Религиозното единство се смяташе за решаващо за постигането на това. Тя вярваше, че една умерена църква може да обедини нацията.
* Избягване на религиозни войни: Тя беше много наясно с религиозните войни, бушуващи в цяла Европа, и беше решена да ги избегне в Англия. Нейният подход Via Media беше прагматична стратегия за постигане на това.
* Политически контрол: Като контролира Църквата, Елизабет поддържа контрола върху религиозния живот и предотвратява всяка група да използва религията като платформа за политическа власт.
3. Балансиране на традицията и реформата:
* Поддържане на ритуал и йерархия: Елизабет запази много аспекти на традиционния католически ритуал и йерархията на Църквата. Това успокои онези, които не бяха склонни да прегърнат радикалните протестантски реформи.
* Представяне на реформирани елементи: Елизабет въвежда ключови протестантски елементи като Book of Common Prayer и приемането на английската Библия като авторитетен текст.
* Привлекателен както за католици, така и за протестанти: Този компромис позволи на Елизабет да успокои голяма част от населението, включително много католици, които бяха готови да приемат англиканската църква, стига тя да не е твърде радикална.
Предизвикателства и критики:
* Съпротива както от католици, така и от протестанти: Елизабет среща съпротива и от двете страни. Някои католици я виждаха като еретик, докато някои протестанти намираха нейните реформи за твърде консервативни.
* Опозицията на папството: Папата отказва да признае властта на Елизабет, като я обявява за нелегитимна и я отлъчва. Това допринесе за напрежението между Англия и католическите сили в Европа.
Наследство:
Подходът на Елизабет I Via Media има трайно въздействие върху английската религиозна история. Нейният успех в установяването на умерена Църква, която може да обедини нацията, полага основата за евентуалното приемане на религиозната толерантност и развитието на ясно изразена английска протестантска традиция.
Като цяло стратегията на Елизабет беше успешна за постигане на национално единство и стабилност по време на нейното управление. Въпреки че не беше съвършен и се сблъска с опозиция от двете страни, той положи основите за по-толерантна и по-малко разделяща религиозна среда в Англия.