1. Двойствеността на човешката природа: Августин подчертава присъщото напрежение между тялото и душата, земното и божественото. Той вярваше, че хората са както физически същества, подвластни на греха, така и духовни същества, способни на благодат и любов. Тази двойственост направи разбирането на човешката природа предизвикателно и многостранно начинание.
2. Свободна воля и грях: Августин се бори с концепцията за свободната воля, признавайки нейната роля както в доброто, така и в злото. Хората са били способни да изберат Бог, но също и да изпаднат в грях. Тази свобода и присъщата й уязвимост създадоха парадокс в сърцето на човешкия опит.
3. Падането на човека: Августин вярваше, че първоначалното благодатно състояние на човечеството е изгубено чрез грехопадението, причинявайки дълбоко вкоренена поквара, която прави разбирането на нашата истинска природа още по-трудно. Концепцията за първородния грях добави още едно ниво на мистерия към човешкото съществуване.
4. Природата на благодатта: Августин изследва връзката между човешката природа и божествената благодат, като твърди, че хората са фундаментално неспособни да постигнат спасение без Божията намеса. Той гледаше на благодатта като на мистерия, незаслужен дар, който трансформира погрешното човешко сърце.
5. Неизвестното бъдеще: Августин подчертава несигурността на живота и мистериите около смъртта и задгробния живот. Неизвестната природа на това, което идва след смъртта, добави към мистерията на човешкото съществуване.
Заключение:
Въпреки че не нарича изрично човека „велика мистерия“, писанията на Августин подробно изследват сложността и парадоксите, присъщи на човешката природа. Двойствеността на тялото и душата, борбата между свободната воля и греха, отпадането от благодатта, мистерията на божествената благодат и неизвестното бъдеще допринасят за неговото разбиране на човешкото съществуване като дълбока и предизвикателна мистерия.