1. Ужасите на войната: Основна тема е чистата бруталност и безсмисленост на войната. Омир не се отклонява от графичните детайли, рисува картина на страданието, загубата и унищожението, което носи войната. Това може да се разглежда като предупреждение срещу опасностите от конфликт.
2. Безполезността на човешката амбиция: Самата война произтича от привидно тривиален аргумент над жена, подчертавайки опасността от гордост и его, движещи разрушителни действия. Безмилостните битки и смъртта на герои като Хектор и Ахил подчертават безполезността да се стремят към слава и сила пред неизбежната смърт.
3. Значението на честта и смелостта: Докато войната е ужасяваща трагедия, * Илиада * също празнува добродетелите на честта, смелостта и лоялността. Дори в разгара на касапницата герои като Ахил и Хектор действат според личните си кодове, демонстрирайки силата и устойчивостта на човешкия дух дори на фона на несгоди.
4. Силата на съдбата: * Iliad * предполага, че съдбата играе значителна роля в събитията от войната. Боговете се намесват, манипулирайки резултата от битките и съдбите на героите. Това може да се тълкува като отражение на ограниченията на човешкия контрол и неизбежността на съдбата.
5. Трайната сила на разказването на истории: Самата * iliad * е мощна история на войната и нейните последици. Ярките описания на Омир и епичният характер на поемата гарантират трайното му въздействие, напомняйки ни за уроците, научени от Троянската война още по -късно.
В крайна сметка от читателя зависи да интерпретира * iliad * и неговото послание. Стихотворението предлага сложен гоблен от емоции, теми и перспективи за война, героизъм и човешко състояние. Като се съсредоточи върху ярките описания на кръвопролитията и касапницата, Омир ни принуждава да се изправим срещу бруталните реалности на войната и нейното дълбоко въздействие върху хората и обществата.