Този конфликт се проявява по няколко начина:
* Вътрешната борба на Бък: Бък, домашно куче, е откраднат от удобния си живот и е принуден в суровия свят на аласканската пустиня. Той трябва да се изправи срещу своите първични инстинкти, „призивът на дивата природа“, който го привлича към живот на свобода и дивачество, като същевременно се бори да се държи на останките от цивилизованото му минало.
* Борбата на Бък срещу човешките му господари: През целия роман Бък се сблъсква с различни жестоки и безразлични човешки господари, които експлоатират силата му и се отнасят с него като към стока. Той трябва да се научи да оцелява и да отстоява своето господство в тази сурова среда.
* Сблъсъкът между хората и дивата природа: Романът подчертава разрушителната сила на човешката алчност и присъщата дива природа на природата. Хората се опитват да контролират и експлоатират околната среда, но дивите сили на природата винаги имат последната дума.
конкретни примери за този конфликт:
* Първоначалната борба на Бък за адаптиране към новия му живот на север, включително суровото му лечение от пощенския превозвач и постоянната му борба за оцеляване.
* Вътрешният конфликт на Бък, тъй като постепенно става по -първичен и инстинктивен, карайки го да убие Спиц и да поеме позицията на водещото куче.
* Конфликтът между „Закона на клуба“ (човешкото господство) и „Законът на Фанг“ (естествен ред), който Бък изпитва, докато се движи по бруталния свят на Юкон.
* Последната сцена, в която Бък избира да остане с вълчищия си пакет, отхвърляйки живота на цивилизацията, който веднъж познаваше.
В крайна сметка конфликтът в „Призивът на дивата природа“ е сложен и многостранен, изследвайки силата на инстинкта, бруталността на човешката природа и трайната сила на дивата природа.