Докато филмът се предлагаше на пазара като базиран на реални събития, а изпълненията на актьорите помогнаха да допринесат за илюзията, всичко беше поставено. „Намерените кадри“ всъщност бяха заснети от режисьорите, а историята беше произведение на фантастиката.
Успехът на филма и начинът, по който той замъгли линиите между реалността и фантастиката, доведоха до това, че много хора вярват, че това е вярно. Това е свидетелство за силата на разказването на истории и способността на филма да създава усещане за потапяне и реалност.