Реализмът в историята произтича от внимателното изобразяване на Шопен на първоначалния шок, неверието и последвалия емоционален смут на г-жа Малард. Начинът, по който тя се бори с новината за смъртта на съпруга си, се чувства автентичен и относителен. Историята улавя объркването, отричането и противоречивите емоции, които често съпътстват внезапната загуба на любим човек.
Някои аспекти на историята обаче могат да се тълкуват като символични или метафорични. Например символиката на отворения прозорец и препратките към пролетта внушават усещане за освобождение и ново начало за г-жа Малард. Тези елементи допринасят за по-задълбочено изследване на теми като независимост, себеоткриване и ограниченията, наложени от обществените очаквания.
Образите, използвани в цялата история, също допринасят за нейния символичен характер. Препратките към „ръцете със сини вени“ и „петната от лилаво и жълто“ върху тапета внушават усещане за ограниченост и ограниченията на конвенционалния брак. Образите на „буреносните облаци” и „задушната стая” допълнително засилват метафоричното представяне на емоционалното състояние на г-жа Малард.
Нещо повече, заглавието на историята, „Историята на един час“, намеква за идеята, че трансформиращото преживяване на г-жа Малард се случва за кратък период от време. Тази концепция за време добавя към символичния характер на историята, предполагайки, че часът представлява момент на дълбока промяна и интроспекция за главния герой.
В заключение, докато „Историята на един час“ представя реалистични елементи в изобразяването на скръбта и емоционалния смут, тя също така включва символични и метафорични елементи, които изследват по-дълбоки теми и допринасят за нейното трайно литературно значение. Комбинацията от реализъм и символизъм създава разказ, който резонира с читателите на много нива и ги кани да размишляват върху сложността на човешките емоции и трансформиращата сила на загубата.