По време на песента индивидът се бори с различни предизвикателства, включително депресия, суицидни идеи, злоупотреба с вещества и проблеми във връзката. Дневникът се превръща в средство за него да преработи и да се справи с тези трудности, осигурявайки сигурно пространство за освобождаване на емоциите си.
Текстовете рисуват ярка картина на човек на ръба на отчаянието, изразявайки усещане за изолация, безнадеждност и нуждата от изход, за да излеят вътрешната си мъка. Дневникът се превръща в спътник, довереник, където могат да разкрият най-съкровените си мисли без осъждане или страх.
Песента засяга и темата за двойствеността и контраста между външния вид на човека и вътрешните му борби. Стихът „Усмихвам се толкова силно, че бузите започват да ме болят“ отразява фасадата на щастието, която индивидът може да представи на външния свят, докато дневникът се превръща в безопасното убежище, където могат да признаят истинските си емоции.
В крайна сметка „Дневник“ изследва темата за себеизразяването, катарзиса и значението на намирането на здравословни начини за справяне с емоционалната болка и проблемите с психичното здраве. Той подчертава терапевтичната сила на воденето на дневник и личното изразяване като средство за преодоляване на трудни времена.