Джеймс използва богати и ярки образи, за да нарисува визуална картина за своите читатели. Неговите описания са подробни и емоционални, ангажират сетивата на читателя и го пренасят в света на историята.
Пример :"Дърветата стояха като гигантски стражи, клоните им се простираха до небето като възлести пръсти."
2. Поток на съзнанието
Писането на Джеймс често използва потока на съзнанието, улавяйки мислите и емоциите на героите му, докато преминават през умовете им. Тази техника позволява на читателите да преживеят вътрешните борби, страхове и желания на героите по един суров и автентичен начин.
Пример: „...почувства старата болка, старото безсилие да действа, старото отчаяние. Можеше само да седи и да гледа, а умът му продължаваше да се връща отново и отново по едно и също място, като куче, което гони собствената си опашка.“
3. Символизъма
Джеймс използва символи, за да добави дълбочина и сложност към своите истории. Тези символи могат да бъдат предмети, действия или дори герои, които носят скрити значения извън буквалното им значение.
Пример :В The Turn of the Screw призрачните фигури на Питър Куинт и мис Джесел представляват вътрешните демони и неразрешените психологически конфликти на главния герой.
4. Неяснота
Джеймс е известен с използването на неяснота и несигурност в писането си. Той често оставя въпроси без отговор и заключения с отворен край, предизвиквайки читателя да тълкува и размишлява върху по-дълбоките значения зад неговите истории.
Пример :Истинската природа на призраците в The Turn of the Screw остава двусмислена в цялата новела, оставяйки читателите да се борят с тяхното съществуване и здравия разум на главния герой.
5. Психологическо прозрение
Джеймс навлиза в сложната психология на своите герои, изследвайки техните мотивации, желания и скрити страхове. Неговото изобразяване на човешките емоции и взаимоотношения е нюансирано и проницателно, предлагайки дълбоко разбиране на човешката психика.
Пример :В „Посланиците“ Ламбърт Стретер претърпява дълбока трансформация, докато се бори с чувствата си към Чад Нюсъм и мадам дьо Вионет, разкривайки сложността на човешкото желание и морал.