Arts >> Изкуства >  >> Книги >> фантастика

За какво е твоята любовница очи сонет 130 Шекспир?

Сонет 130 на Шекспир е за любовта на говорещия към неговата любовница, въпреки нейните физически несъвършенства. Говорителят започва, като сравнява очите на любовницата си със слънцето, но след това признава, че те не са толкова ярки или ясни. Той продължава да сравнява дъха й с парфюм, но признава, че не е толкова сладък. Устните й не са червени като корали, а гърдите й не са бели като сняг. Говорителят обаче настоява, че я обича, въпреки че тя не е идеална. Той твърди, че нейните несъвършенства я правят по-човешка и по-свързана. Той завършва с думите, че би предпочел любовницата си с всичките й недостатъци, отколкото всяка друга жена на света.

Ето по-подробен анализ на сонета:

* Говорителят започва, като сравнява очите на любовницата си със слънцето. Това е много голям комплимент, тъй като слънцето често се възприема като символ на красота и съвършенство. Говорителят обаче бързо квалифицира това сравнение, като казва, че очите й не са толкова ярки или ясни като слънцето. Това предполага, че говорещият не е сляп за недостатъците на любовницата си, а че я обича въпреки тях.

* След това говорещият сравнява дъха на любовницата си с парфюм. Отново, това е положително сравнение, тъй като парфюмът често се разглежда като символ на сладост и аромат. Говорителят обаче отново квалифицира това сравнение, като казва, че дъхът й не е толкова сладък като парфюм. Това предполага, че говорещият не се опитва да идеализира любовницата си, а че е реалист за нейните недостатъци.

* Говорещият продължава да сравнява устните на любовницата си с корали, а гърдите й със сняг. Още веднъж, това са положителни сравнения, тъй като коралът често се възприема като символ на красота, а снегът често се възприема като символ на чистота. Говорителят обаче отново квалифицира тези сравнения, като казва, че устните й не са червени като корали и гърдите й не са бели като сняг. Това предполага, че говорещият не се опитва да изкара своята любовница нещо, което не е, а че той просто изразява любовта си към нея, недостатъците и всичко останало.

* Говорителят завършва, като казва, че би предпочел любовницата си с всичките й недостатъци, отколкото всяка друга жена на света. Това е силно изявление за любов, тъй като показва, че говорещият е готов да приеме любовницата си такава, каквато е, без да се опитва да я промени. Това предполага, че любовта на говорещия към неговата любовница е истинска и безусловна.

Като цяло Сонет 130 е красива и вълнуваща почит към силата на любовта. Показва, че любовта може да преодолее и най-очевидните недостатъци и че е възможно да се намери красота в несъвършенството.

фантастика

Съответните категории