Ето по-подробен анализ на сонета:
* Говорителят започва, като сравнява очите на любовницата си със слънцето. Това е много голям комплимент, тъй като слънцето често се възприема като символ на красота и съвършенство. Говорителят обаче бързо квалифицира това сравнение, като казва, че очите й не са толкова ярки или ясни като слънцето. Това предполага, че говорещият не е сляп за недостатъците на любовницата си, а че я обича въпреки тях.
* След това говорещият сравнява дъха на любовницата си с парфюм. Отново, това е положително сравнение, тъй като парфюмът често се разглежда като символ на сладост и аромат. Говорителят обаче отново квалифицира това сравнение, като казва, че дъхът й не е толкова сладък като парфюм. Това предполага, че говорещият не се опитва да идеализира любовницата си, а че е реалист за нейните недостатъци.
* Говорещият продължава да сравнява устните на любовницата си с корали, а гърдите й със сняг. Още веднъж, това са положителни сравнения, тъй като коралът често се възприема като символ на красота, а снегът често се възприема като символ на чистота. Говорителят обаче отново квалифицира тези сравнения, като казва, че устните й не са червени като корали и гърдите й не са бели като сняг. Това предполага, че говорещият не се опитва да изкара своята любовница нещо, което не е, а че той просто изразява любовта си към нея, недостатъците и всичко останало.
* Говорителят завършва, като казва, че би предпочел любовницата си с всичките й недостатъци, отколкото всяка друга жена на света. Това е силно изявление за любов, тъй като показва, че говорещият е готов да приеме любовницата си такава, каквато е, без да се опитва да я промени. Това предполага, че любовта на говорещия към неговата любовница е истинска и безусловна.
Като цяло Сонет 130 е красива и вълнуваща почит към силата на любовта. Показва, че любовта може да преодолее и най-очевидните недостатъци и че е възможно да се намери красота в несъвършенството.