В гръцката митология Орфей е легендарен музикант, поет и пророк. Той е син на музата Калиопа и тракийския цар Оеаг. Говори се, че Орфей получил лира от Аполон и той станал толкова умел да свири на нея, че можел да очарова всички живи същества. Освен това се казва, че има силата да движи камъни и дървета с музиката си.
Един ден Орфей се влюбил в красива нимфа на име Евридика. Те бяха женени, но щастието им беше кратко. Един ден Евридика била ухапана от змия и умряла. Орфей бил толкова покрусен, че решил да отиде в Подземния свят и да я върне.
Орфей слязъл в подземния свят и засвирил на лирата си за Хадес, бога на мъртвите. Хадес беше толкова развълнуван от музиката на Орфей, че се съгласи да позволи на Евридика да се върне в света на живите, но при едно условие:Орфей не можеше да погледне назад към Евридика, докато и двамата не стигнат до повърхността на земята.
Орфей и Евридика тръгнаха обратно към света на живите, но Орфей беше толкова притеснен, че Евридика няма да го последва, че се обърна, за да я погледне. Веднага щом го направи, тя изчезна завинаги.
Орфей беше с разбито сърце и никога не се възстанови от загубата на Евридика. Той се скиташе по земята, пеейки тъжни песни за любовта си към нея. В крайна сметка той бил разкъсан от група менади, които били яростни последователи на бог Дионис.
Митът за Орфей и Евридика е история за любовта, загубата и силата на музиката. Това е и история за опасностите от поглеждането назад и значението на вярата.