Содомитите са принудени да бягат безкрайно през пламъци, които валят върху тях от небето. Данте е ужасен от сцената и пита Вергилий защо тези души са наказани по този начин. Вергилий обяснява, че тези грешници са нарушили естествения ред и са участвали в неестествени действия и като такива са подложени на неестествени и вечни мъки.
Сред содомитите Данте среща Брунето Латини, негов бивш учител и наставник от Флоренция. Брунето изразява благодарността си към Данте, че е запомнен и го моли за помощ при носенето на бремето на греха. Данте е дълбоко развълнуван и обещава да изпълни молбата му.
Докато продължават пътуването си, Данте пита Вергилий за природата на содомията и причините, поради които се смята за толкова тежък грях. Вергилий предоставя богословско и философско обяснение, черпейки както от религиозни учения, така и от древногръцки философии, за да илюстрира тежестта на този конкретен грях.
Песен 15 завършва с Данте и Вергилий, които напускат царството на содомитите и продължават по-нататък в Ада.