В началото на пиесата Мери е представена като плаха и лесно поддаваща се на влияние личност, която е податлива на манипулация. Първоначално тя се колебае да говори открито за обвиненията в магьосничество, но в крайна сметка се поддава на натиска на своите колеги обвинители и започва да назовава имена, включително Джон Проктър, един от главните герои в пиесата.
С напредването на процесите Мери се чувства все по-неудобна от ситуацията и започва да поставя под въпрос собствените си действия. В крайна сметка тя решава да се отрече от показанията си, което я поставя в опасност самата тя да бъде обвинена в магьосничество. Въпреки този риск, Мери е решена да постъпи правилно и решава да каже истината, дори ако това означава да рискува собствения си живот.
В последните сцени на пиесата Мери е изправена на съд за магьосничество. Въпреки усилията на Джон Проктър и други да я защитят, тя е призната за виновна и осъдена на смърт. Въпреки това, преди екзекуцията й да бъде изпълнена, тя успява да избяга с помощта на Джон Проктър и съпругата му Абигейл.
В крайна сметка Мери Уорън оцелява при изпитанията на вещиците в Салем и успява да напусне Салем, избягвайки заплахата от екзекуция и потискащата атмосфера на града. Тя служи като символ на надеждата и изкуплението в пиесата, тъй като е в състояние да преодолее страха си и да отстоява това, което е правилно, дори пред лицето на голяма опасност.