Али Баба се скрил зад едно дърво и наблюдавал как крадците влизат в пещерата. Той видя, че входът на пещерата е голяма скала, която може да се отвори само с произнасяне на вълшебна дума. Вълшебната дума беше „Отвори, Сусаме!“
Крадците отворили пещерата и влезли вътре. Али Баба, който искал изход от бедността си, изчакал крадците да напуснат пещерата. Когато крадците си отишли, той сам казал вълшебната дума и влязъл в пещерата. Пещерата беше пълна със съкровища. Имаше злато, сребро, скъпоценни камъни и коприна. Али Баба взел толкова съкровища, колкото можел да носи, и се върнал у дома.
На брата на Али Баба, Касим, разказали за богатствата в пещерата. Касим беше много заинтересован от парите. Той също отиде в пещерата и каза вълшебната дума. Когато обаче дошло време да си тръгва, той забравил вълшебната дума. Той остана в капан в пещерата. По-късно Али Баба посетил пещерата, за да вземе тялото на брат си и го намерил със съкровището. Той отнесъл тялото у дома и го погребал.
Четиридесетте крадци се върнаха в пещерата си и намериха тялото на Касим. Те бяха много ядосани и разбраха, че тайният проход е открит. Те решили да се върнат в селото, за да намерят човека, който ги е ограбил.
Крадците отишли в селото и започнали да търсят Али Баба. Търсиха във всяка къща, но не го намериха. Накрая дошли в къщата на Али Баба и почукали на вратата. Съпругата на Али Баба отвори вратата. Крадците я попитали дали знае къде е Али Баба.
Съпругата на Али Баба беше много умна. Тя знаеше, че крадците търсят Али Баба и не искаше те да го намерят. Тя казала на крадците, че не знае къде е Али Баба. Тя каза, че той е напуснал селото и не знае кога ще се върне. Съпругата на Али Баба знаеше, че крадците скоро ще разберат, че са били измамени. Тя бързо взе цялото съкровище от пещерата и го скри. Скрила кой в мазето, кой в двора и дори в дисагите на магарето.
Крадците претърсили къщата на Али Баба, но не могли да намерят съкровището. Накрая се отказаха и напуснаха селото. Али Баба и семейството му бяха в безопасност и живяха щастливо завинаги.