Ретроспекцията се случва, когато Zero си спомня спомените си за живота в приют за бездомни с майка си. Една вечер камион за боклук случайно се връща зад фургона им, разпилявайки малкото им вещи. Голямо прасе от близката ферма се възползва от възможността и започва да поглъща вещите им. Майката на Zero се опитва да отвлече вниманието на прасето, но то отказва да помръдне и тя в крайна сметка се предава.
Значението на прасето в тази история се крие в неговото символично представяне на предизвикателствата и препятствията, пред които Zero и майка му се изправят в живота си. Прасето е непреодолима сила, която изглежда непобедима и неудържима. Представлява трудностите и нещастията, които животът им поднася, оставяйки ги да се чувстват безсилни и безпомощни.
Освен това инцидентът с прасето подчертава дълбоката връзка на Zero с майка му. Въпреки тежките им обстоятелства, майката на Zero остава издръжлива и съсредоточена върху защитата на сина си. Тя се опитва да го предпази от суровата реалност, като отвлича вниманието на прасето, показвайки своята непоколебима любов и преданост.
В по-широкия контекст на романа, тази ретроспекция служи като ключов момент, който тласка пътуването на Zero към себеоткриване и растеж. Той установява устойчивостта, решителността и сложната връзка на неговия характер с майка си. С напредването на историята Zero черпи сила от тези преживявания и се изявява като по-силен и по-състрадателен индивид.