За Уили самоубийството представлява изход от безнадеждното положение. Той е изправен пред огромни дългове, пропадащ брак и разбито чувство за собствено достойнство. Той не вижда друг начин да осигури прехраната на семейството си и да върне достойнството си, освен като посегне на живота си. Смъртта му обаче оказва дълбоко въздействие върху близките му.
Биф, най-големият син на Уили, е дълбоко засегнат от самоубийството на баща си. Той се чувства отговорен за смъртта на Уили и се бори да се примири със собствения си неуспех да оправдае очакванията на баща си. Въпреки това, чрез скръбта си, Биф в крайна сметка намира сили да се изправи срещу вътрешните си демони и да направи положителни промени в живота си. Той успява да намери смисъл и посока, освобождавайки се от цикъла на разочарованието, измъчващ семейството му.
Линда, съпругата на Уили, също е съсипана от самоубийството му. Тя е оставена сама да събира парчетата от разбития им живот, но отказва да се откаже от синовете си. Непоколебимата любов и подкрепа на Линда към Биф и Хепи им помагат да намерят своя път и да изградят отново живота си.
В по-широк смисъл самоубийството на Уили служи и като коментар за американската мечта и нейната непостижимост за много хора. Стремежът на Уили към успех и социално приемане води до неговото падение, подчертавайки суровите реалности на капитализма и илюзията за възходяща мобилност. Смъртта му се превръща в символ на разочарованието и отчаянието, които могат да възникнат от стремежа към непостижим идеал.
Следователно самоубийството на Уили е решението на пиесата, защото води до значителни промени и последствия, които движат развитието на историята и засягат живота на участващите герои.