Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Книги >> Литература

Хемinguей и Фицджералд: Приятелство, дефиниращо едно поколение

Малко литературни отношения са толкова документирани, разчленени и драматични като връзката между Ернест Хемinguей и Ф. Скот Фицджералд. उनьят ъгъл – от менторство до съперничество, чуждене и посмъртно разчистване – оглежда траекторията на Загубеното поколение самото.

Фаза 1: 1925–1929 — Менторство и възхищение

Фицджералд, вече установен с This Side of Paradise и The Great Gatsby, чинства за непознатата Хемinguей. Редактира The Sun Also Rises, го представя на Максуел Пъркинс в Scribner's и ефективно стартира неговата кариера.

Фаза 2: 1929–1934 — Съперничество и негативност

Звездата на Хемinguей възлиза с A Farewell to Arms; Фицджералд се бори с закъснелото публикуване на Tender Is the Night. Хемinguей подиграва пиенето на Фицджералд, нестабилността на Зелда и това, което вижда като литературна „мекота“. Властната динамика се обръща.

Фаза 3: 1934–1940 — Чуждене и жалост

Упадъкът на Фицджералд – алкохол, дългове, институционализирането на Зелда – привлича финансовата помощ на Хемinguей, но и жестоки коментари („беден Скот“). Приятелството се превръща в нещо близо до задължение.

Фаза 4: След 1940 — Посмъртно разчистване

Хемinguей редактира The Last Tycoon и пише A Moveable Feast (1964) – мемуари нежни, виновни и митологизиращи, преформулиращи историята им с ползата на задневиждане.

Основни напрежения

Ихната кореспонденция (редактирана от Мътью Бруколи) остава съществена литературен история – два гиганти, дефиниращи гламъра и неговата разруха на ера.

Литература

Related Categories