Амитав Гош включва различни постмодерни подходи, предизвикващи традиционни повествования и изследващи история, идентичност и глобализация:
Забляквява границите между фикция и история, преинтерпретира събития, въпрошава обективността, подчертава субективната истина. Пример: Сенките на линиите плетени лични спомени, история и фикция, за да изследва разделението и идентичността.
Фрагментирани хронологии, множество перспективи, нелинейно разказване отразяват фрагментираната природа на съвременния живот. Пример: Стъкленият дворец скача между периоди/локации, показвайки взаимовръзката.
Изследва културна/идентичностна хибридност, колониализъм, миграция, ефекти на глобализацията, предизвиквайки фиксирани култури. Пример: Гладенът тид изследва бенгалската идентичност в Сандарбъните, където природа, култура, история се преплитат.
Разкрива властови динамики в исторически повествования и общества; критикува колониализъм, национализъм, глобализация. Пример: Море от мак изследва въздействието на британската тигвена търговия, подчертавайки експлоатация и неравенство.
Последни работи като Великото объркване ангажират климатичните промени и техните въздействия върху общества/околината, отразявайки постмодерна загриженост за човешко-природната взаимовръзка.
Разказвачи/герои признават изкуствеността на текста и ограниченията на езика, предизвиквайки автора като обективен наблюдател, подчертавайки интерпретативната роля на читателя.
Хумор, сатира, ирония деконструират традиционни повествования и разкриват абсурдността на властовите структури, подчертавайки отхвърлянето на грандиозни наррации.
Тези подходи създават интелилектуално стимулиращи, емоционално ангажиращи романи, които предизвикват читателите да преразгледат история, идентичност и света.