Габриел Гарсия Маркес в Сто години самотност плетe взаимосвързани конфликти:
Буендия семейството е проклето от пророчество за самотност и циклично повтаряне. Всеки поколение се бори срещу – и в крайна сметка изпълнява – тази съдба чрез инцест, пирогичност и изолация.
Буендии са физически и емоционално изолирани от развиващото се общество на Макондо. Конфликти възникват между традиция и модерност, консервативност и либерализъм, семейството и държавата (напр. войните на полковник Аурелиано Буендия).
Свръхестествени събития (левитация, пророчества, привиди, бессънна чума) се третират като ежедневни. Героите се борят с интерпретацията им, размивайки рационалния и мистичния свят.
Любов срещу длъжност, памет срещу забрава, гордост срещу смиренство. Герои като Урсула, Амаранта и Аурелиано Бабилиония се борат с вина, неотговорена любов и теглото на историята.
Страстни любови (Меме, Маурисио, Фернанда) завършват с трагедия или безплодие, подсилвайки проклятото родословие на семейството.
Тези конфликти не са отделни нишки, а единична гобелен, отразяващ темата на романа: история като неизбежен, повтарящ се цикъл на човешка глупост и чудо.