Романът на Джек Лондон от 1903 г. Зовът на дивината действа на няколко взаимосвързани нива:
Бък олицетворява напрежението между одомашняване и първобытен инстинкт, илюстрирайки как връзката с хората може да бъде и хранителна, и ограничаваща.
Написан по време на Клондайкската златна лихвения и на върха на идеологията „преживява най-приспособеният“, романът разкрива жестокостта на тази философия чрез безмилостните условия, които Бък преживява – и в природата, и от човешки ръце.
Пътешествието на Бък от нахален любимец до див вожд огледава борбата на индивида да свали наложени идентичности и да възстанови природата си.
Персонажите – хора и кучета – са движени от алчност, власт, преданност и преживяване, разкривайки тънката вена на цивилизация.
Собствените преживявания на Лондон в Клондайк наслаждат дивината с издигната красота и смъртоносна опасност, изобразявайки природата като трансформираща сила.
Накрая, романът изследва пресечката между инстинкт и цивилизация, цената на адаптацията и трайното притежание на дивината.