1. Изследване на връзката човек-животно: Лондон използва историята, за да изследва първичните инстинкти както в хората, така и в животните. Бък, главният герой, олицетворява тази борба между опитомяването и неговата дива природа. Романът подчертава сложната връзка между хората и животните и как тя може да бъде едновременно подхранваща и ограничаваща.
2. Критика на социалния дарвинизъм: Лондон живее във време на бързи обществени промени и необуздана индустриализация. Чрез пътуването на Бък той критикува безмилостната философия за „оцеляването на най-силните“, преобладаваща в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Това е очевидно в суровата реалност на златната треска в Аляска и бруталността на ранните преживявания на Бък.
3. Търсенето на идентичност: Пътуването на Бък е и търсене на истинската му същност. Той се бори с наложената от човека идентичност на опитомен домашен любимец и първичните си инстинкти, които го дърпат към дивата природа. Това изследване резонира с търсенето на индивида за своето място в света и сложността на формирането на идентичност.
4. Коментар върху човешката природа: Отвъд животинския свят, *Зовът на дивата природа* предлага коментар за самата човешка природа. Героите, както хора, така и животни, са водени от алчност, сила и инстинкти за оцеляване. Това разкрива тъмната страна на човечеството и присъщата дивотия, която се крие под повърхността.
5. Оценяване на природата: Собственият опит на Лондон в Клондайк подхранва страстта му към пустинята на Аляска. Романът описва красотата и силата на природата, подчертавайки нейното въздействие върху човешкия дух и нейния потенциал както за чудо, така и за опасност.
В крайна сметка *Зовът на дивата природа* може да се разглежда като многостранен разказ, който изследва сложността на взаимоотношенията между хората и животните, критикува обществените структури и предлага мощно изследване на идентичността, природата и по-тъмните аспекти на човечеството.