Писмата, носящи се от Розенкранц и Гилдънстърн, са **запечатени**; техния пълен текст никога не се чете на сцена. Въпреки това, пьесата установява техния двойствен характер:
Контраход на Хемлет: Той краде пакета, чете смъртната присъда и подменя с фалшив заповед, налагащ **екзекуцията на Розенкранц и Гилдънстърн** – написан в стил на Клаудий, запечатен с печата на баща си (който Хемлет носи).
"Частните инструкции", споменавани в някои издания, са драматическа спекулация; Шекспир оставя точния текст на въображението, акцентирайки *механизма* на измамата над бюрократичните детайли.