Последици от отнемането на Едикта на Нант (1685): Самоунищожението на Франция
Отнемането на Едикта на Нант (1598) от Людовик XIV — който бе давал религиозна толерантност на хюгенотите — разорява Франция във всеки измерение:
Религиозно преследване
- Хюгенотите са принудени да се обърнат, да побегнат или да се сблъкат с затвор, мъчения, ексécution.
- Протестантски църкви, училища и печатници са разорени.
Икономически и социални щети
- Мозъчен дрен: 200 000–400 000 кваліфицирани ремесла, търговци, професионалисти побегват — ткачи, часовници, сребрени маистори, банкери, офицери.
- Намаление на населението и работната сила; ерозия на данъчната база.
- Социально безпокойство, спорадични въстания (Камисарска война, 1702–1710).
Политически последици
- Повреден международен репутация; отчуждени протестантски нации (Англия, Холандия, Прусия).
- Подсилвани съперници, които приемат бежанци — подпомагайки техните икономики, войски и интелигентен живот.
Дългосрочно наследство
- Символ на държавна нетерпимост; загуба на културно/религиозно разнообразие.
- Маркира край на религиозен плурализъм, издигане на абсолютизма.
- Причислява се за критиката на просвещението върху църковно-държавната власт (Волтер, Трактат за толерантност).
Отнемането често се нарича „най-самоунищожителният акт на правлението на Людовик XIV“ — рана, която Франция излекува генерации.