1. Хуманисти на Ренесанса:
* Еразъм от Ротердам: Твърди, че схоластиката се фокусира твърде много върху логиката и абстрактните разсъждения, пренебрегвайки изучаването на оригинални източници и значението на човешкия опит. Той вярваше, че Библията и класиката трябва да се изучават директно, без слоевете на интерпретация, предоставени от схоластичните мислители.
* Michel de Montaigne: Критикува схоластичната мания за аргументацията и преследването на „сигурност“, като се аргументира, че човешкото знание е по своята същност ограничено и че прекомерната разчитане на логиката може да доведе до интелектуална арогантност и догматизъм.
2. Протестантски реформатори:
* Мартин Лутер: Лутер отхвърли схоластичния акцент върху делата и човешкия разум като основа за спасение, като аргументира, че вярата сама е била достатъчна. Той също така критикува учените доктрини като транссубстантиране (вярата, че хлябът и виното на Евхаристията стават тяло и кръв на Христос).
* Джон Калвин: По същия начин Калвин критикува схоластичното разчитане на човешкия разум, като аргументира, че Божието Слово трябва да бъде крайният източник на авторитет.
3. Ранни съвременни философи:
* René Descartes: Декарт, ключова фигура в научната революция, отхвърли разчитането на схоластиката на аристотелевата философия. Той аргументира нова основа за знания въз основа на разума и съмнението, застъпвайки се за строг метод на проучване, който се различава значително от схоластичната методология.
* Франсис Бейкън: Бейкън критикува схоластичния фокус върху абстрактните спекулации, аргументирайки се за по -емпиричен и индуктивен подход към знанието. Той подчерта важността на наблюдението, експериментирането и систематичното събиране на данни.
* Томас Хобс: Хобс, материалистичен и политически философ, отхвърли схоластичния възглед на света, като критикува нейната разчитане на метафизични понятия като „форми“ и „същности“. Той спори за натуралистично обяснение на човешкото поведение и общество, като се фокусира върху ролята на властта и личния интерес.
Общи оплаквания срещу схоластика:
* Прекомерен акцент върху логиката и абстрактните разсъждения: Критиците твърдят, че схоластиката се фокусира твърде много върху логическото приспадане и аргументация за сметка на емпиричното наблюдение, опита в реалния свят и практическото приложение.
* разчитане на аристотеловата философия: Критиците смятат, че схоластиката е твърде силно разчитаща на философията на Аристотел, пречи на развитието на нови идеи и перспективи.
* догматизъм и интелектуална арогантност: Критиците твърдят, че схоластиката насърчава строг и догматичен подход към знанието, което води до интелектуална арогантност и потискане на несъгласните възгледи.
* Фокусирайте се върху спекулациите и метафизиката: Критиците смятат, че схоластизмът е прекарал твърде много време за абстрактни метафизични концепции и спекулации, пренебрегвайки практическите проблеми и реалните нужди на обществото.
* Липса на оригинална мисъл и иновации: Критиците обвиниха схоластизмът, че е застоял и неоригинален, просто преосмисля и преосмисля идеите на минали мислители, вместо да развива нови прозрения.
Важно е да се отбележи, че тези критики не винаги са били напълно точни. Докато схоластизмът имаше своите недостатъци, той също даде значителен принос в интелектуалната история, като разработване на строги методи за аргументация и анализ. Нещо повече, схоластичните мислители се занимаваха с дебати и противоречия, с различни училища на мисъл, съществуващи в рамките на схоластиката.