Критики на схоластиката: Хуманисти, реформатори, ранни съвременни филозофи
Основни критици и техните главни претенции
1. Ренесантни хуманисти
- Еразъм: Прекомерно разпояване на абстрактна логика; пренебрегване на оригинални извори (Библия, класика) и живия човешки опит. Застъпва ad fontes – обрат към изворите.
- Монтен: Обект на сигурност и диалектични спорове; човешкото знание е ограничено – логиката ражда арогантност и догматизъм.
2. Протестантски реформатори
- Лютер: Отхвърля разума/делата като основа за спасение (sola fide); атакува транссубстанциацията и сарваменталната теология.
- Калвин: Издига Писанието над човешкия разум като най-висок авторитет.
3. Ранни съвременни филозофи
- Декарт: Отхвърля аристотелево-шоластичните фундаменти; търси нов метод, базиран на радикално съмнение и ясен разум.
- Бейкън: Осужда абстрактна спекулация; защитава емпирична, индуктивна наука (наблюдение → експеримент → обобщение).
- Хобс: Отхвърля метафизични „форми/сущности“; защитава материалистично, натуралистично обяснение, центрирано около власт и собствена полза.
Общи претенции у всички критици
- Прекомерна формална логика над емпирично наблюдение.
- Жестока привързаност към аристотелева философия, удушваща иновации.
- Догматизъм и интелектуална арогантност, подтискайки несъгласие.
- Фокус върху метафизична спекулация, пренебрегвайки практически човешки нужди.
- Стагнация – безкрайни коментари над авторитети вместо нови открития.
Бележка: Тези критики не са съвсем справедливи – схоластиката е развила ригорозни логически методи и съдържало разнообразни вътрешни дебати.