След глава 8 тона на романа се премества към скръб, но глава 9 дава ясен хипербол, отразяващ емоционалната интензивност на Понибой:
„Бях толкова уплашен… щях да дам каквото и да е, за да бъда отново там с тях. Щях да дам каквото и да е, само за да видя Џони още веднъж.“
Фразата „щях да дам каквото и да е“ преувеличава обсега на неговото желание – въпреки че неговят скръб е огромна, буквалният смисъл е невъзможен. Това преувеличение подчертава неговото überwältigващ загуба и илюстрира как хиперболът предава емоционална дълбочина в втората половина на романа.