Ела Жозефин Бейкър (1903–1986) беше тихата сила зад много от най-пивотните моменти на движението за граждански права. Отхвърляйки светлината на прожекторите, тя отстаява философия на „групово-центрирано водачество“, която овластява обикновени хора да станат агенти на промяна. Неинът наследство почива на пет трансформативни постижения.
Бейкър събра конференцията в Рали, която роди Студентския невиолентен координиращ комитет. Тя менторира млади активисти като Джон Льюис, Дийм Нейш и Джулиан Бонд, налагайки, че демократичното участие – а не йерархичната власт – е пътят към трайна справедливост.
Като полеви секретар на NAACP, Бейкър изгради организационната инфраструктура, която поддържа 381-дневия бойкот след ареста на Роза Паркс. Тя координира коловози, комуникации и правна подкрепа, превръщайки спонтанен протест в дисциплинирана кампания.
Бейкър помогна на Кинг да развие невиолентна стратегия, го подтикна да подкрепи студентските sede-in и съорганизира Марша на Вашингтон за работа и свобода през 1963 г. Въпреки това, тя се бори с йерархичната структура на SCLC, вярвайки, че водачеството трябва да изникне от общността.
Основателка на NAACP през 1940 г., Бейкър служи в съвета му и работи с Националния съвет на негровите жени, YWCA и Женската международна лига за мир и свобода. Тя настоява, че гендерната справедливост е неразделима от расовата.