Ибн Халдун (1332–1406), северноафрикански историк и полимат, революционизира историографията с методология векове напред за времето си. Неговото майсторско дело, Мукадима (Въведение), установи принципи, които предварят съвременната социология, икономиката и научната история.
Отхвърля слухове и некритично предаване; изисква очевидчески свидетелства, документални доказателства и кръстосана проверка на източници.
Интегрира социология, икономика, география, климат и психология – анализирайки защо цивилизациите възникват и падат, а не само какво се случило.
Идентифицира групова солидарност (асабийа) като двигател на държавообразуване и ключов фактор в династичните цикли. Сильна асабийа позволява завоеване; нейното ерозия води до колапс.
Предлага етапи: растеж → зрялост → распад → колапс, движещи се от люкс, корупция, бюрократизация и загуба на асабийа.
Обяснява историческа промяна чрез природни закони и човешки динамики, а не божествена воля, съдба или теория за големи личности сам по себе.
Неговата Мукадима е цитирана от Макиавели, Хейгел, Маркс и Тойнби. Справедливо е наричан "баща на социологията" и пионер на научната история.