Основният източник на Шекспир беше нарративната поема на Артър Брук от 1562 г. "The Tragicall Historye of Romeus and Juliet." Той я адаптира и разшири за сцената – сжими времевата линия, задълбочи героите и превърна морална история в трагедия за съдба и страст. Поемата на Брук сама беше превод/адаптация на по-ранни италиански новели. Шекспир взе скелета и му даде биещо сърце.