- Изображения :Сандбърг използва ярки образи в стихотворението, за да създаде сетивно изживяване за читателя. Той използва цветове, текстури и звуци, за да нарисува картина на свят в преход. Например многократното използване на "жълтия" цвят символизира избледняването на живота и приближаването на смъртта.
- Метафора :Сандбърг използва метафора, за да сравни мимолетната природа на живота с изгарянето на свещ, създавайки силно визуално представяне на изтичането на времето.
- Персонификация :Сандбург олицетворява вятъра и листата, придавайки им човешки качества и действия. Тази техника добавя усещане за жизненост и движение към поемата, като същевременно подчертава взаимосвързаността на природата и човешкия опит.
- Алитерация :Sandburg използва алитерация, повторение на съгласни звуци в началото на думите, за да създаде усещане за ритъм и музикалност в стихотворението. Например редовете „Жълтият пламък/ Трепти в гнездото“ използват повторението на звука „f“, за да създадат усещане за неотложност и движение.
- Символизъм :Стихотворението е богато на символизъм, с цветове, предмети и действия, придобиващи по-дълбоко значение. „Жълтият пламък“ представлява живота и душата, „гнездото“ символизира тялото или контейнера на живота, а „вятърът“ представлява силите на времето и промяната.
- Контраст :Сандбърг създава контраст чрез съпоставяне на образи на живот и разпад, светлина и тъмнина и топлина и студ. Този контраст подчертава двойствеността на съществуването и напрежението между желанието за постоянство и неизбежността на промяната.
Като цяло използването на литературни елементи от Сандбърг в „Тема в жълто“ засилва въздействието на стихотворението и добавя дълбочина към изследването на темите за живота, преходността и човешкото състояние.