Теми в "Чикамауга" на Амброуз Бийс: абсурдността и одчовечаване на войната
"Чикамауга" на Амброуз Бийс (1889) – глухонем дете блуди по боено поле от Гражданската война, бъркайки ужаса за игра – доставя осем сокрушителни теми:
- Абсурдност на войната. Няма причина, слава – само шум, огън, пълзещи калечени мъже.
- Загуба на невинност. Детската игра ("война") става реалност; той не може да разбере превключването.
- Одчовечаване. Войници, редувани до "същества," "неща," зверски пълз. Войната отнема човечността.
- Случайност / съдба. Детето оцелява по късмет; мъже умрат случайно. Няма морален ред.
- Психологическа траума. Крайното разкровение: майката му мъртва, къщата изгорена. Нем разкрик = рана за цял живот.
- Сложност на човешката природа. Същият вид създава нежност (майка) и клане (боено поле).
- Обществена критика. Романтизирана война (барабани, знамена) срещу реалност (изгорени домове, сирачи деца).
- Теглото на паметта. Детето ще носи този бездумен ужас завинаги – дългът на цивилизацията към младите си.
Техника
Бийс използва немощта на детето (глухонемота) като структурна ирония: то пропуска аудиалния ужас (викове, пушки), но вижда визуалната истина, която възрастните отричат. Читателят чува това, което той не може.
Най-разрушителната антивоенна кратка история.