Концепцията за канон не е статична, а по-скоро се развива с течение на времето, когато се създават нови произведения и други изпадат в неизвестност. Тя може да бъде повлияна от различни фактори, включително културни, политически и социални ценности, както и мненията на критици, учени и читатели. В резултат на това канонът може да варира от едно общество или група към друго, а различните страни и култури може да имат свои собствени уникални канони.
Някои характеристики, които често се свързват с каноничната литература, включват:
* Високо литературно качество и художествени достойнства.
* Значително въздействие върху развитието на литературата и културата.
* Широко признание и оценка от критици и читатели.
* Трайно влияние върху следващите поколения писатели и художници.
Примерите за канонична литература включват:
* Творчеството на Уилям Шекспир в английската литература.
* Романите на Фьодор Достоевски в руската литература.
* Стиховете на Ли Бай в китайската литература.
* Епосите на Омир в гръцката литература.
* Пиесите на Софокъл в гръцката литература.
Изучаването на каноничната литература се счита за важно поради няколко причини. Той предоставя основа за разбиране на литературното наследство и традициите на определена култура. Той излага читателите на широка гама от литературни стилове, техники и теми, допринасяйки за тяхната литературна оценка и умения за критично мислене. Освен това, изучаването на канонични произведения може да помогне на читателите да развият по-широка перспектива за човешкия опит и света около тях.