Ето обобщение на посланието, предадено в Сонет 146:
1. Поетът започва, като заявява, че не е особено привлечен от физическата красота, която той сравнява с "летен ден". Летните дни са красиви и примамливи, но мимолетни и подлежащи на промяна.
2. Поетът твърди, че красотата на вътрешните качества на човека, като доброта, добродетел и нежен нрав, е по-трайна и ценна. Тези качества се сравняват с "вечно лято", което не избледнява и не намалява.
3. Поетът подчертава значението на "вътрешната стойност", която той смята за по-привлекателна и желана от външната красота. Той подчертава, че истинската красота се крие не във външния вид, а в характера и душата на човека.
4. Поетът предполага, че физическата красота може да е временна и измамна, докато вътрешните качества осигуряват траен чар и привлекателност. Той намеква, че вътрешната красота на човек може да издържи изпитанието на времето и да го направи наистина обичан.
5. В последните редове поетът завършва, като казва, че външната красота сама по себе си не може да гарантира любов и възхищение, но когато се съчетае с вътрешните качества, тя се превръща в мощна сила, която може да завладее сърцето и да устои на предизвикателствата на живота.
Като цяло, Сонет 146 празнува красотата на вътрешните качества и предизвиква конвенционалните стандарти за физическа привлекателност, подчертавайки непреходната стойност на добротата, добродетелта и нежния дух.