Поемата „Патриотът“ от Нисим Езекиел се върти около лицемерието на онези хора, които твърдят, че са патриоти към страната си, но в действителност са мотивирани само от личен интерес и желание за лична изгода. Поетът рисува картина на тези така наречени патриоти като неискрени и опортюнистични личности, които не са истински посветени на благополучието на своята нация.
Резюме:
1. Представяне на лектора :Стихотворението започва с представяне на говорещия, обикновен човек на име „аз“, който среща някой, който твърди, че е патриот.
2. Поставяне под съмнение на патриотизма :Говорителят поражда съмнения относно истинските намерения на лицето и пита какви ползи търси човекът от това да бъде патриот.
3. Мотивите на патриота :Възприеманият патриот отговаря, че желае признание, желание името му да бъде известно на всички. Той търси славата и статуса, които идват с това да си патриот, вместо каквато и да е истинска любов или служба към страната.
4. Отвращението на говорещия :Говорителят изразява отвращението си от мотивите на този индивид, наричайки го „професионален патриот“, чийто патриотизъм е просто бизнес сделка.
5. Липса на истинска любов :Лекторът задава въпроса дали човекът наистина обича страната си или просто използва идеята за патриотизъм, за да обогати себе си. Той се съмнява в автентичността на тяхната любов и отдаденост към нацията.
6. Лична изгода и признание :Възприеманият за патриот признава, че действията му са водени от желание за лична изгода и от перспективата улица да бъде кръстена на него в знак на признание за неговия „патриотизъм“.
7. Апатия и незаинтересованост :Стихотворението също така подчертава безразличието на широката общественост, показвайки как хората са твърде заети със собствените си дела и бързат да критикуват тези, които не се съобразяват с обществените норми.
8. Заключение :Ораторът завършва, като изразява разочарованието си от такива лицемерни патриоти, които гледат на действията им като на обикновен фарс. Той предполага, че истинският патриотизъм се крие в действия, които допринасят положително за благоденствието на страната, а не в користни мотиви и самовъзхвала.
Стихотворението служи като критика на повърхностната и егоистична природа на някои хора, които експлоатират патриотичните чувства, за да продължат личните си интереси. Той призовава читателите да разпознаят и отхвърлят подобен опортюнизъм, като подчертава значението на истинската любов и отдаденост към родината, а не на празните баналности и самовъзвеличаването.