Ето няколко примера за използването на думата „ласкателство“ от Шекспир:
* В „Хамлет“ Клавдий е описан като „хамелеон на ласкателството“ поради способността му да променя мнението и поведението си според собствените си нужди, за да спечели благоволението на другите.
* В „Отело“ Яго е презрян злодей, който винаги ласкае другите, за да постигне собствените си цели. Той възхвалява Отело като велик генерал, но когато Яго трябва да дискредитира Отело, той рисува Отело като ревнив, жесток дивак.
* В „Крал Лир“ Гонерила и Регън са подлизурски дъщери, които използват любовта на баща си за своя собствена изгода. Те казаха на крал Лир колко много го обичат, но когато крал Лир имаше нужда от помощ, те го изоставиха.
Шекспир използва думата „ласкателство“, за да обвини онези, които са подли и нечестни. Симпатизантите може да са интересни, но никога не заслужават доверие.