Шекспир населява своите пьеси с богато разнообразие от архетипични герои:
Протагонистите често олицетворяват смелост, чест и благородни качества, макар да могат да имат фатални слабости.
Антагонистите обикновено са движени от амбиция, жестокост и измама (напр. Яго, Ричард III).
Шекспировият глупак често е най-мъдрият персонаж, който чрез юмор разкрива дълбоки истини (напр. Тачстоун, Фест).
Авторът създава широк спектър от женски образи – от силни и независими (Порция, Беатрис) до уязвими и зависими (Офелия).
Подкрепящите роли предоставят комизъм, развиват сюжета или предлагат тематичен контраст.
Това многообразие създава дълбочина и човечност, които правят пьесите му вечноживеещи.