Точка на гледане в „Дейзи Милър“ на Хенри Джеймс: Ограниченото съзнание на Уинтерборн
Трета особа ограничена (централно съзнание) — специфично, перспективата на Уинтерборн.
Как работи
- Разказвач: Външен, без име, не всезнаещ
- Филтър: Всички събития, персонажи и преценки посредствовани чрез восприятията, мислите и културните предубеждения на Уинтерборн
- Достъп: Знаеем вътрешността на Уинтерборн; умът на Дейзи остава непрозрачен — виждаме само нейните действия и думи като Уинтерборн ги интерпретира
- Свободен непряк дискурс: Разказвачът приема гласа на Уинтерборн: „Тя беше млада дама, която... имаше много разговори.“ (Това е разказвач или Уинтерборн? Размито.)
Ефекти
- Двусмисленост: „Невинността“ срещу „неподхождащото“ на Дейзи никога не се разрешава — имаме само хлъзгавата четка на Уинтерборн
- Културна критика: Евро-американските предубеждения на Уинтерборн стават леза; романът критикува него колкото и Дейзи
- Ирония: Читателът често вижда повече от Уинтерборн (напр. истинската природа на Джованели)
- Трагично ограничение: Неуспехът на Уинтерборн да разбере Дейзи причинява трагедията — неговата ограничена точка на гледане е механизмът
Контраст
Не е всезнаещ (няма достъп до ума на Дейзи). Не е първа особа (няма „аз“). Не е множествена точка на гледане (рядко сдвивове към мисси Костело/мисси Уокър като фойлове на Уинтерборн).
Джеймс перфектнира тази техника на „център на съзнание“ — правейки акта на възприятие истинския обект на историята.