> "Злодей, казвам, чукай ме на тази порта,
И ме рапирай добре, иначе ще ти счупя лудницата.
Грумио! Жена ми, жена ми! Ех! защо не чукаш?"
Грумио:
> „Чуй, чуй! Чувам как свирят певците.
Осигурен ли си да платиш дълговете си?"
Петручио:
> "Да, къде е уловката? Колко ще струва?"
Грумио:
> „Защо, едно, две, три и половина, мисля сър.
Не можеш ли да подушиш свинете?"
Петручио:
> "Грумио, сега е седем часа."
Грумио:
> „Да, сър, така е, че все още не сте докоснали птица.
Твоят сокол, човече! Вашето хоби!"
Петручио:
> „Или тръгвай, или изпрати лакея напред,
И покани на млекарката да дойде тук да ни облече.
Грумио:
> "Не чуваш ли? Сира, остави го! Ти, планински чужденец! Отиди, покани млекарката да дойде да ни облече."
Петручио е разочарован от Грумио, че не изпълнява заповедите му, и го обвинява, че се интересува повече от слушането на музиката и миризмата на свинете, отколкото от работата си. Грумио отговаря, като пита Петручио дали може да „помирише свинете“, което е начин да каже, че е наясно с неприятните реалности на тяхната ситуация. След това Петручио казва на Грумио да отиде и да доведе млекарката, за да може тя да приготви закуската им. Грумио не отговаря и Петручио го обвинява, че е „планински чужденец“, което е термин, използван за описване на невеж и некултурен човек.
Използването на думата „разпенен“ в този пасаж е важно, защото подчертава разликата между очакванията на Петручио и реалността на ситуацията. Петручио очаква слугата му да бъде раболепен и послушен, но Грумио се интересува повече от собствените си интереси. Този конфликт между очакване и реалност е основна тема в пиесата и е отразен в използването на думата „разпенен“, за да опише празните обещания на Грумио.