У Шекспира, „пенлив“ описва нещо леко, непълен или празно – било то буквално (пена, мехурчета) или фигуративно (празни думи, холоови обещания).
Петручо използва термина, за да порица слугата си Грумио за игнориране на поръчки, докато се потапя в разсейвания (музика, миризма на печено свинско). Извиненията на Грумио са „пенливи“ – празни, извивателни, липсващи същност. Думата подчертава темата на пiesaта за външен вид vs. реалност: Петручо очаква подчинение, но получава изрично избягване.
Пасажът илюстрира как Шекспир използва „пенлив“, за да охарактеризира език, който замаглява вместо да комуникира, отразявайки майстор-слуга динамика, изградена на острота и власт.