Поемата на Брук служи като важен източник за пиесата на Шекспир. Той предостави основните елементи на сюжета, имената на героите и цялостната арка на историята на Ромео и Жулиета. Има обаче забележителни разлики между версията на Брук и по-късната адаптация на Шекспир.
Една от ключовите разграничения е тонът и стилът на разказа. Поемата на Брук използва по-дидактичен и морализаторски подход, целящ да предаде предупредителна история за опасностите от прекалената страст и разрушителните последици от любовта. Поемата подчертава трагичната съдба на Ромео и Жулиета в резултат на импулсивните им решения.
За разлика от това, пиесата на Шекспир е белязана от своя поетичен език, драматична структура и ярка характеристика. Адаптацията на Шекспир внася по-голяма сложност в героите и изследва тяхната емоционална дълбочина, мотивация и вътрешни конфликти. Пиесата въвежда и по-нюансирани теми, свързани с любовта, съдбата, обществото и взаимодействието между индивидуалните желания и обществените очаквания.
Шекспир дава творческа свобода в адаптирането на поемата на Брук, добавяйки нови герои, сцени и диалози. Той също така се отклонява от оригиналния край, като Ромео и Жулиета се самоубиват в последния акт. Тези промени допринасят за засиленото усещане за трагедия и емоционално въздействие в пиесата на Шекспир.
Докато стихотворението на Брук осигурява основния материал, геният на Шекспир превръща историята в трайна класика на западната литература. Неговата адаптация се счита за окончателната версия на приказката за Ромео и Жулиета, надминавайки популярността и влиянието на оригиналното старо описание.