Драматургическата кариера на Уилям Шекспир не приключи с драматично прощаване – тя затихна постепенно под натиска от обстоятелства и сътрудничество. Превратният момент настана през 1603 г., когато сериозен изблиц на чума наложи затваряне на лондонските театри. Въпреки че те се отвориха отново през 1604 г., театралният пейзаж беше променен, а творческата активност на Шекспир намаля значително.
Последното му пълно samoавторско произведение се счита „Бурята“ (ок. 1611 г.), често интерпретирана като неговият театрален „лебедов поздрав“. Отказът на Прозеро от магията оглежда самия отказ на драматурга от сцената. След това Шекспир сътрудничи с по-млади драматурзи, особено Джон Флетчър, над „Хенри VIII“ (1613), „Двате благородни роднина“ (1613) и загубеното „Карденио“ (1612–13).
Към 1613 г. Шекспир вече беше преустановил дейност и се върнал в Стъртфърт-апон-Ейвън, където живееше като собственик на имот, управляващ инвестициите и семейните си работи. Умря там на 23 април 1616 г. – на свой 52-ри рожден ден, според традицията.
Затварянето на театрите през 1603 г. от чума не постави край на кариерата му едностранно, но отбеляза момента, в който най-ярката звезда на сцената започна да бледнее, оставяйки за завещание творческо наследство, което ще надсиява всяко последващо поколение.