Срединният път (16–19 в., 12.5 млн. африканци принудени да се превеждат) днес дълбоко оформя света:
Робството създаде расова йерархия за оправдание на експлоатация. Наслеedstво: разстояние в богатството, полиция, жилища, здраве, образование. Движения (BLM, репарации) адресират тази линия.
Разпръснати общности (Америка, Европа, Азия) създадоха нови култури: музика (джаз, блус, самба, регей, хип-хоп), религия (вуду, кондомбле, сантерия, черната църква), език (гула, папиаменто, креоли), кухня.
Межпоколенческа траума (епигенетична, психологична). Призиви за репарации (HR 40, CARICOM, университетски реституции) търсят признаване и поправка.
Музеи (Smithsonian NMAAHC, Ливърпул, Горée Island), учебни программы (напр. NJ Amistad Commission), UNESCO Slave Route Project.
ДНК тестове (African Ancestry), културен туризъм (Гана „Year of Return“), поемане на имена/езици.
Капитал от робски труд нареди Индустриалната революция, съвременните финанси, застраховки (Lloyd's of London). Дебати за корпоративна/университетска отговорност продължават.
Срединният път не е „история“ – то е субстратът на съвременния расистки капитализъм и културна креативност.