Шекспир пише на Ранен модерен английски (ок. 1500–1700). Стар английски (англо-саксонски, ок. 450–1150) е различен, в голяма степен неразбираем език. Бърканието идва от архаичната лексика и синтаксис на Шекспир, но лингвистично той е по-близо до нас отколкото до Беоуулф.