Един поразителен пример за използването на изневярата от Шекспир, за да развие темата за изневярата, е в пиесата „Отело“. Главният герой Отело е благороден и уважаван войник, дълбоко отдаден на съпругата си Дездемона. Неговият вътрешен конфликт обаче възниква, когато Яго, хитър злодей, посява семена на съмнение в съзнанието на Отело, насаждайки ревност и подозрение. Несигурността на Отело и вярата в изневярата на Дездемона го карат да извърши трагичен акт, който в крайна сметка унищожава тяхната любов и собствената му репутация.
В този конфликт Шекспир подчертава разрушителната сила на ревността и ерозията на доверието в една връзка. Пътуването на Отело от подозрението към сигурността отразява опасностите от външни сили, които се възползват от слабостите и създават съмнения, водещи до опустошителни последици.
Друг забележителен пример за използване на изневяра от Шекспир за тематично развитие може да се види в „Зимната приказка“. Тук крал Леонт се поддава на ревност, когато подозира жена си Хермиона в изневяра с близкия му приятел Поликсен. Неоснователните подозрения на Леонтес водят до отчуждаването на семейството му, прогонването на Хърмаяни и загубата на малката им дъщеря.
Шекспир използва този конфликт, за да изследва последствията от необмислената преценка и разяждащата природа на ревността. Изкупителният край на пиесата, в който Хърмаяни се събира със семейството си, подчертава силата на прошката и помирението, подчертавайки потенциала за обновяване дори след предателство.
В „Хамлет“ Шекспир навлиза в по-широк социален контекст на изневярата, като описва корупцията в двора и моралния упадък в кралство Дания. Бракът на кралица Гертруда с Клавдий, брат на нейния съпруг, се разглежда като акт на предателство, което допълнително подклажда екзистенциалната криза на Хамлет и желанието му за отмъщение.
Тази изневяра в кралското семейство символизира по-голямо обществено неразположение и добавя слой сложност към изследването на пиесата на въпроси като чест, измама и дълг. Шекспир разкрива тъмната страна на човешката природа и въздействието на семейната и обществена изневяра върху индивида.
Важно е да се отбележи, че използването на изневярата от Шекспир също отразява културните норми и обществените очаквания на неговото време. Неговото нюансирано изобразяване на героите, техните вътрешни конфликти и последствията от нарушена лоялност обаче разкриват вечно разбиране на човешката природа и многостранните аспекти на изневярата. Използвайки изневярата като централен конфликт, Шекспир разкрива сложността на взаимоотношенията, предателството и изкуплението, като приканва публиката да разсъждава върху универсални теми, които продължават да резонират отвъд Елизабетинската епоха.