Три фигури доминират в елизабетанската литература. Всеки от тях превърна езика; заедно те дефинираха епоха.
Метеоричният иноватор. Доктор Фауст, Тамбурейн, Едвард II избухнаха с мощен неримен стих и претенциозни протагонисти, които олицетворяват ренесансната амбиция – и нейната цена. Теми: власт, знание, човешкото състояние, разтегнато до срив.
Совершеният синтезатор. Комедии, истории, трагедии, сонети, повественални поеми. Хамлет, Макбет, Крал Лир, Ромео и Жюлиета. Магьосник на visokата трагедия и ниската комедия, психологическата дълбочина и театралната виталност. Теми: любов, предателство, идентичност, безкрайното многообразие на човешката природа.
Епичният архитект. Феенската кралица – алегоричен размах на добродетел, рицарство и протестантска духовност. Неговият спенсъров стих и блясъкция дикция създадоха характерно английско поетично звучене. Теми: морална добродетел, дворцова любов, национално митотворене.
Всички три черпаха от класически извори, иноваха в стиха и пишаха за култура в преход. Марлоу умира mlad; Спенсър умира разочарован; Шекспир оцелява, за да ги канонизира на всички три. Техната колективна сянка все още падна върху английската литература.