Докато обмисля бъдещето си, Ефрен разсъждава върху живота си и отношенията си със семейството и приятелите си. Той има дълбока връзка с баба си, която често му разказва истории за необятността на космоса, светлинните години между галактиките и как продължителността на живота на една звезда е само едно мигване в окото на времето.
Ефрен се сприятелява с група млади бунтовници, които са разочаровани от корумпираното общество, в което живеят. Те участват в протестни действия, жадувайки за промяна и по-добро бъдеще.
Сред тези преживявания Ефрен пише кратка история, която улавя красотата на вселената. Историята е метафора за пътуването на героите – за себеоткриването, свободата и търсенето на смисъл в един привидно безкраен и сложен свят.
Разказът получава широко признание и Ефрен осъществява мечтата си да стане известен писател. Той обаче разбира, че славата и успехът са мимолетни в сравнение с необятната шир на вселената.
В крайна сметка Ефрен придобива дълбоко разбиране за живота, напомняйки ни за нашето място във Вселената и силата на въображението и историите за свързване на хората и преодоляване на пропастите между галактиките.