Литературни приеми в „Runner“ на Карл Дойкър
Романът Runner на Карл Дойкър използва няколко литературни приема за да обогати разказването си:
- Алитерация: Повтаряне на начални съгласни (напр. „Момчето купи голяма къса.“)
- Асонанс: Повтаряне на гласни звуци (напр. „Ивицата иска игри.“)
- Консонанс: Повтаряне на вътрешни съгласни (напр. „Строго сте>на сте>гна.“)
- Хипербола: Преувеличение за ефект (напр. „Мога да изядам кон.“)
- Метафора: Директно сравнение (напр. „Пътят беше лента.“)
- Ономатопея: Звуконаражаващи думи (напр. „Часувът звъни.“)
- Персонификация: Човешки черти на нечовешко (напр. „Вятърът шепне.“)
- Смила: Сравнение с „като/като“ (напр. „Луната е като сребрена монета.“)