Въпреки силната асоциация на думата с шекспировата комедия (чрез комедия дел'арте персонажа Панталун), Уилям Шекспир никога не е използвал думата „панталони“ в нито една от своите пiesa или стихове.
Той препратва към типа персонаж в Окръжаване на сърдитата (Индукция): „Господин... / И в неговата къща играч... / Който играе панталун.“ Но съществителното е „панталун“ (персонажът), не „панталони“ (панталоните). Множественото число за дрехите е постдтиране.
Това е класически пример за ретроактивно лексикално приписване – думата се усеща „шекспировска“, заради театралните си корени, но Бардът сам никога не е я писал.