Конфликтът в Антигона на Софокъл е сблъсък на две обосновани, но несъвместими принципа – всеки въплътен в протагонист, който не може да се откаже.
Нито един не е напълно в греш. Антигона защитава свещеното; Креон защитава полиса. Но и двата абсолютизират позицията си – без компромис, без слушане. Резултатът: три мъртви деца (Антигона, Емон, Евридика) и цар, останал с власт, но без семейство.
Пiesa пита: Какво се случва, когато законът загуби моралния си компас? Когато съвестта стане предателство? Отговорът е написан с кръв.