Антигона е водена от силното си чувство за семейна лоялност и религиозните си вярвания, които я принуждават да погребе брат си Полиник въпреки едикта на Креон срещу това. Тя вярва, че нейният дълг към душата на брат й надделява над законите на държавата. Креон, от друга страна, представлява авторитета на държавата и значението на поддържането на ред и стабилност в обществото. Той вярва, че неговите закони трябва да се спазват и че действията на Антигона са заплаха за неговия авторитет и единството на Тива.
Конфликтът между Антигона и Креон също отразява по-широката тема на пиесата, която е напрежението между индивидуалната съвест и изискванията на обществото. Действията на Антигона се ръководят от нейния личен морален кодекс, докато Креон е фокусиран върху по-голямото благо на града. Пиесата повдига въпроси за степента, в която хората трябва да се подчиняват на законите и нормите на обществото, дори когато те са в конфликт със собствените им вярвания и ценности.
В крайна сметка конфликтът между Антигона и Креон е трагичен сблъсък между две добронамерени, но в крайна сметка несъвместими перспективи. Чрез техните взаимодействия и последствията, пред които са изправени, авторът ни кани да разсъждаваме върху сложността и предизвикателствата на вземането на морални решения, естеството на справедливостта и авторитета и борбата за балансиране на личните ценности с общото благо.