Затворничката драма на Милтън от 1671 г. използва физическата слепота на Самсон – навредена от филистейци след предателството на Далила – като призма, пречупваща духовни, психологически и политически теми:
Дословното изваждане на очи представлява разрушение на героичната агенция. Самсон, веднъж божествен воин на Израил, става зависим, унижен, лишен от погледа, който заповядваше битки.
Лишен от външен поглед, Самсон се обръща навътре. Неговата слепота става тиган за изследване на неговите провали – похоть, гордост, нарушение на назирейския клетва – превръщайки наказание в кайност проницателност.
Милтън (сам слеп) предполага, че физическата слепота може да остри духовното възприятие. Последният акт на Самсон – сриване на храма на Дагон – е насочен от божествена вдъхновеност, а не от зрение. "Eyeless in Gaza" става съд за Божия цел.
Пиесата подвлага уравняването на виждане с разбиране. Виждащите филистейци са морално слепи; слепият Самсон възприема божествена справедливост. Истинското видение е пророческо, а не оптично.
Самсон огледа Израил – и човечеството – в техния цикличен сляпота към заветните задължения. Неговата лична трагедия отразява национален духовен провал.
Написана след собствената на Милтън слепота и политически разгром (Реставрация), драмата превръща личното страдание в медитация за оправдание, страдание и неочаквано изкупление.